3 июл. 2007 г., 15:37

ден нулев - заклинание за живот

1.1K 0 11
От дъха си частица ти давам -
поеми глътка въздух от мен.
Знам, уплашена си, но продавам
за живота ти своята тлен.

Изкрещи, за да знам, че си моя -
тъй крещях, щом пое своя път.
Ти вълната си - аз съм прибоят.
Моя кръв си. От моята плът.

Със безпомощна твърдост в юмруче
стисваш моето свито сърце.
Подарявам ти го. Ще получиш
много повече, мое дете...

Аз съм твойта Едемска градина.
Ти за мене си райския плод.
Днес крещя, но във крясъка има
заклинание - зов за живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...