Ден, от обич прероден
Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято
с бляскав светулков гердан
пак да запее с вълните, когато
ноти открие в рапан.
Като врабчетата две на перваза
търсим от юни следи.
Зимен сценарий мечтите наказа,
приказка снежна роди.
Вече замръзва сърцето ти птиче,
сгушено в спомен с лъчи.
Лятна молитва душата ми срича,
твоята тъжно мълчи.
Виж – разцъфтява в метличини сини
поглед на русо небе!
Люшват дихание китни градини,
слънце зад облак гребе.
Непобедимото лято бълбука
в гейзер сърдечен у мен.
Зимният студ си отива с капчука.
Диша денят прероден.
11.12.2021
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Чудесно е, Мари! Успех!
