Конкурс:
Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято
Добре дошли, приятели,
в новото поетично Предизвикателство!
Ето че дойде и последният, най-магичен, месец от тази година. Да го изпратим с късмет и щастие, в празничен уют и хармония, но първо нека го посрещнем подобаващо с топли творби в духа на чудесната и благодатна тема, която е подбрала за вас победителката в миналия конкурс Patrizzia (Надежда Ангелова).
Изборът е богат - любовна лирика, пейзажни стихотворения, философска поезия - и е ваш, а условието е само едно - текстовете ви да бъдат подчинени на заглавието "Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято" (Албер Камю).
Успех на участниците и Благословени празници!
- Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
- Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
- Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
- След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
- Задаващият темата няма право да участва.
Детали конкурса
Класация
И в ново лято ти ще си до мен 🇧🇬
охотно зимната си белота,
а споменът за теб не е в хралупа
и не сънува тиха празнота.
Живее в моя свят една мечта ...
В гората на живота 🇧🇬
родени сред гората на живота.
С дъха си все към слънцето надничах,
ала растях в студенина безропотно.
В упойващите сънища на дните ...
Ден, от обич прероден 🇧🇬
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...
Две надежди и една наум 🇧🇬
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...
Навън е зима, а в сърцето - лято! 🇧🇬
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...
На зимата в дълбокото 🇧🇬
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...
В края на Адвента 🇧🇬
Най-сетне усмири се днес, подкара кротко зимната карета.
Но всеки лъч на слънцето изострил е до ледена игличка.
И аз като Мария Магдалина ще се сгуша при нозете Ти.
Там топло е. Протягам длан към книгата свещена на живота. ...
Ти, лято дари ми 🇧🇬
Замислих се. Беше ми трудно.
Приятел, любов... или блян отреден
откраднат за мигове будни.
Дали си ми брат, учител, мъдрец, ...
Духът на Коледа 🇧🇬
шепне дрипаво,малко дете.
А до него,жена -скромна,свита,
се загръща с прокъсан елек.
Вие вятър.И светят нахално ...
Лятото в мен 🇧🇬
твойта власт е споделена,
имаш три сестри капризни,
със характери студени!
А когато ти царуваш, ...
Свободно лято с топъл бриз 🇧🇬
възторг расте, а не каприз
и слънчеви щастливи дни
летят си с белите вълни.
Но колко ще остана тук, ...
Липсваш ми 🇧🇬
Бледнеят спомени от наш'то лято.
И даже гларусът умря.
Самотник от продажно ято.
Онзи гларус, който ни събуди ...
Снежно-лятна с лек загар 🇧🇬
в зимен, бял, непипан ден
и снежинки кротки, мили
стих събуждат съкровен.
Но отвътре лято зрее ...
Огън в сърцето 🇧🇬
Тук до топлата камина - сгушен сладко спях.
Спях и сън сънувах - за топлото море,
тъй както си лудувах - от цяло си сърце!
Сънувах, че съм млад - със кожа цвят какао, ...
Лято сред снега 🇧🇬
морски вятър сред сърцето сее,
в утрото, сред снежна тишина,
изгрев като ален кораб грее.
Пухкав сняг навред се сипе вън, ...
Щастие 🇧🇬
В стомаха ято пеперуди пърхат
Умът престава да премисля вещо
Във вселената нещата се объркват.
Когато някой ,някъде обича нещо ...