10 июл. 2008 г., 07:38

Ден след ден

631 1 6
Не искаш да си наранен
и нараняваш всички други.
И хайде, започни от мен,
макар да нямам аз заслуги.

Заслуги - да си груб със мен
и само зло да ми желаеш,
и ще понасям ден след ден
обидните ти грубости, да знаеш.

Какво от туй, че ме обиждаш,
сам знаеш, че ще ме боли
и скритите сълзи не виждаш,
но ги очакваш ти, нали?

Но няма да съм горделива
и постепенно с мен ще свикнеш,
със теб ще бъда търпелива,
незнайно как ще ме обикнеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса
  • С доброта и търпение, можеш да разбиеш и скали понякога, понякога не.
  • Благодаря за коментарите!Очаквах ги с нетърпение.
    Стихът ми е посветен на човек,който е бих казала-
    голям реалист сблъскал се със фалша на хората.
    Помисли и мен за такава и реагира със добре
    познатото ни:най-добрата защита е атакуването.
    Благодарение на търпението ми и разговори ни,
    успях да го накарам да бъде себе си и да споделя.
  • стихът ти ми хареса много,но идеята и на мен не ми допадна.
    поздрав!
  • Поздрави - и аз отстоявам моите позиции с търпение и гордост - дано
    това да си искала да кажеш мила Ива - късмет!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...