Jul 10, 2008, 7:38 AM

Ден след ден

  Poetry » Other
630 1 6
Не искаш да си наранен
и нараняваш всички други.
И хайде, започни от мен,
макар да нямам аз заслуги.

Заслуги - да си груб със мен
и само зло да ми желаеш,
и ще понасям ден след ден
обидните ти грубости, да знаеш.

Какво от туй, че ме обиждаш,
сам знаеш, че ще ме боли
и скритите сълзи не виждаш,
но ги очакваш ти, нали?

Но няма да съм горделива
и постепенно с мен ще свикнеш,
със теб ще бъда търпелива,
незнайно как ще ме обикнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса
  • С доброта и търпение, можеш да разбиеш и скали понякога, понякога не.
  • Благодаря за коментарите!Очаквах ги с нетърпение.
    Стихът ми е посветен на човек,който е бих казала-
    голям реалист сблъскал се със фалша на хората.
    Помисли и мен за такава и реагира със добре
    познатото ни:най-добрата защита е атакуването.
    Благодарение на търпението ми и разговори ни,
    успях да го накарам да бъде себе си и да споделя.
  • стихът ти ми хареса много,но идеята и на мен не ми допадна.
    поздрав!
  • Поздрави - и аз отстоявам моите позиции с търпение и гордост - дано
    това да си искала да кажеш мила Ива - късмет!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...