Мечтая за ден в гората...
да походя боса и да усетя тревата.
Да легна на земята и помириша цветятя,
да погледна небето... какво, като е мрачно.
Да закапe дъждец и да измие душата.
/тъй замърсена от житейски проблеми/
Да нагазя в реката и да усетя хладнината.
После да тръгна... ей тъй, без поскока.
Да потичам на воля, да крещя до полуда,
да изкарам от мене всичко, що съм събрала.
Боже, как си мечтая.....за ден в гората!