9 sept 2006, 10:26

Ден в гората 

  Poesía
733 0 3

Мечтая за ден в гората...

да походя боса и да усетя тревата.

Да легна на земята и помириша цветятя,

да погледна небето... какво, като е мрачно.

Да закапe дъждец и да измие душата.

/тъй замърсена от житейски проблеми/

Да нагазя в реката и да усетя хладнината.

После да тръгна... ей тъй, без поскока.

Да потичам на воля, да крещя до полуда,

да изкарам от мене всичко, що съм събрала.

Боже, как си мечтая.....за ден в гората!

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Знаеш ли,аз като дете имах много такива дни в гората -тайничко с децата от махлата на село забягвахме без да ни усетят и имам доста такива преживявания-невероятен спомен са ми тези дни, особено когато така сме се скитали на воля....!!...Върна ме в детството!..Има и други начини за релакс, но в гората е наистина ЧУДЕСНО!
  • Чиста си!
  • Дори и да не отидеш в гората, всяка смяна на обстановката и хората, с които живееш ще ти подейства добре.Това аз го наричам терапия "и аз съм човек".Има и друг начин - дрогата. С нея ще усетиш всички неща, за които мечтаеш едновременно, а и още много други.Така казват, но абсолютно не ти го препоръчвам.(това беше шегичка)
Propuestas
: ??:??