6 нояб. 2015 г., 23:52

Денят

416 0 0

                                                 Денят

 

Дните се нижат ден след ден,

тъй времето си минава,

годините ни бързо растат

и нашата младост отминава.

 

Отронва се от календара всеки ден,

ден, месец и година,

като лист по лист всяка есен,

това осъзнаваме, но не сме мнозина.

 

Ние остаряваме, а децата ни порасват,

да са щастливи, така да израстват.

 

А някои хора си живеят ден за ден,

сами, те да са добре за тях това е важно.

Да Живота е тежък и труден,

но да създадеш и отгледаш човек,

Това е истината голяма.

 

Да оставиш диря, дете след себе си

не е никак маловажно.

И тъй ден след ден Живота си върви.

Денят започва с изгрев-светлина,

завършва със залеза-тъма.

 

Един безкраен кръговрат,

да бъде мирен, слънчев и весел

това е Денят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...