Денят
Неусетно идва утро.
Първите хора излизат.
Чувам гласовете им,
двигателите на колите им...
Старец пие чай.
Денят, машините крещят,
клаксони псуват, хора бягат,
ръмжат камиони -
режещ звук от ден!
Тук няма "мен"!
Тук има всички!
Тук няма птички,
ни любов, ни сън,
тук няма влюбени
и никой не обича!
Тук има рана,
има кръв, линейки,
светофари, потни сълзи...
Тук има ден!
Тук всички са будни!
/Камбани бият...
Но не ги чувам!/
Нощта.
Тиха и топла,
затваря клепачите
и спира псувните.
И всички заспиват
във синьото тъмно,
и всички сънуват
синьо светло.
Старец пие чай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
