May 16, 2006, 10:30 AM

Денят

  Poetry
722 0 5

Неусетно идва утро.
Първите хора излизат.
Чувам гласовете им,
двигателите на колите им...
Старец пие чай.

Денят, машините крещят,
клаксони псуват, хора бягат,
ръмжат камиони -
режещ звук от ден!
Тук няма "мен"!
Тук има всички!
Тук няма птички,
ни любов, ни сън,
тук няма влюбени
и никой не обича!
Тук има рана,
има кръв, линейки,
светофари, потни сълзи...
Тук има ден!
Тук всички са будни!
/Камбани бият...
Но не ги чувам!/

Нощта.
Тиха и топла,
затваря клепачите
и спира псувните.
И всички заспиват
във синьото тъмно,
и всички сънуват
синьо светло.

Старец пие чай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...