15 февр. 2008 г., 22:04

Денят отмина...

1.2K 0 0
 

Денят отмина, но ти още ме преследваш.

Та как аз да избягам от теб,

от образа ти в главата ми, от този неотминаващ

като хронична болест копнеж -

 

галещи ръце, потръпващи пръсти

виждам, щом притворя очи;

твоята кожа - прекалено мека

си спомням, тъй беше, нали?

 

Помня как гледах лицето ти с пръсти

и сподавях дъх от трепет неканен,

помня как гонеше съня от клепки морни,

за да ме усещаш още миг, нали, омàен?

 

Защо тъй забравям твоето мълчание,

а не как ме пиеше с наглост безподобна?

Защо изтърках се от нямо старание,

но да те изтръгна от себе си - не мога?

 

XII.2007

Цикъл 5

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кера Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...