Денят отмина, но ти още ме преследваш.

Та как аз да избягам от теб,

от образа ти в главата ми, от този неотминаващ

като хронична болест копнеж -

галещи ръце, потръпващи пръсти

виждам, щом притворя очи;

твоята кожа - прекалено мека

си спомням, тъй беше, нали?

Помня как гледах лицето ти с пръсти

и сподавях дъх от трепет неканен,

помня как гонеше съня от клепки морни,

за да ме усещаш още миг, нали, омàен?

Защо тъй забравям твоето мълчание,

а не как ме пиеше с наглост безподобна?

Защо изтърках се от нямо старание,

но да те изтръгна от себе си - не мога?

XII.2007

Цикъл 5