Депресиращия ден

Един неделен ден в дъждовно време,
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...

Подтиска ме и през сълзи`те ми напира...
Навярно е предвеснка на  стон!
И мойта радост, преди да се роди умира...
Аз злото  сякаш съм качил  на трон...

В дошлата есен съм останал без надежда...
С очи разплакани  е й света!
И сякаш съм притиснат в кукувича прежда,
и нямам вяра, да се съхраня!

Всемирната тъга е влезнала в душата!
Защо тъй ме ограби есента?!
Аз чувствам лепкавите пръсти на съдбата
и репликите сетни на света!..