8 окт. 2015 г., 23:53
Депресиращият ден
306
0
0
Един неделен ден в дъждовно време,
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...
Подтиска ме и през сълзи`те ми напира...
Навярно е предвеснка на стон!
И мойта радост, преди да се роди умира...
Аз злото сякаш съм качил на трон...
В дошлата есен съм останал без надежда...
С очи разплакани е й света!
И сякаш съм притиснат в кукувича прежда,
и нямам вяра, да се съхраня! ...
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...
Подтиска ме и през сълзи`те ми напира...
Навярно е предвеснка на стон!
И мойта радост, преди да се роди умира...
Аз злото сякаш съм качил на трон...
В дошлата есен съм останал без надежда...
С очи разплакани е й света!
И сякаш съм притиснат в кукувича прежда,
и нямам вяра, да се съхраня! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Христо Славов Все права защищены
Предложения
-
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
-
Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
-
Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
