11 мар. 2009 г., 01:55

Депресия 

  Поэзия
653 0 5
Опрях глава на морни длани,
замислен в хиляди неща,
а те по мен като колани
се стягат бавно с лекота.
Идилията бе до вчера,
наричах я с красиво име,
а днес изскача от килера
агония непоносима.
Приседнала на масата отсреща,
изпитва радост може би сега,
цигара пали, спомени отприщва
и пак е гвоздеят на вечерта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??