knqza (Даниел Стоянов)
162 145
11 мар. 2009 г., 01:55

Депресия 

  Поэзия
592 0 5

Опрях глава на морни длани,

замислен в хиляди неща,

а те по мен като колани

се стягат бавно с лекота.

 

Идилията бе до вчера,

наричах я с красиво име,

а днес изскача от килера

агония непоносима.

 

Приседнала на масата отсреща,

изпитва радост може би сега,

цигара пали, спомени отприщва

и пак е гвоздеят на вечерта.

 

Отпива от душата ми виното

и с поглед пита ме къде

я слагам някъде в живота

с пиедестал на двете си ръце.

 

Е да, сега ще триумфира,

нали е затова дошла.

Когато любовта фалира,

заместник има - кризата.

 

А после двама щом си легнем

и целунеме за лека нощ,

заспи ли, тихо  ще  я дебна,

че скрил съм под чаршафа нож.

 

Една окървавена стая,

финални думи като стон,

дали ме изигра накрая,

или отпратих я от моя дом.

 

 

 

 

© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Първата, втората,петата и седмата строфи са еднакви, трета и четвърта си приличат, но са еднакви една с друга, а шестата (заради втория стих в нея) е някаква смесица.
    ... след кризата идва нова любов!, а не насилието.
    Идеята все пак е интересна. Поздрав!
  • Ох, кризата... но е добре, щом си лягате с целувка за лека нощ!
    Защото можеше тя вече и на това да е посегнала!
    Хареса ми!
  • Залей я със стихове! Поздрав!
  • Не си затваряй агонията - отвори широко двери и прозорци - замени я с Пролет!
  • Когато любовта фалира, се появяват стихове... Поздрав! Интересна идея.
Предложения
: ??:??