Депресия
Опрях глава на морни длани,
замислен в хиляди неща,
а те по мен като колани
се стягат бавно с лекота.
Идилията бе до вчера,
наричах я с красиво име,
а днес изскача от килера
агония непоносима.
Приседнала на масата отсреща,
изпитва радост може би сега,
цигара пали, спомени отприщва
и пак е гвоздеят на вечерта.
Отпива от душата ми виното
и с поглед пита ме къде
я слагам някъде в живота
с пиедестал на двете си ръце.
Е да, сега ще триумфира,
нали е затова дошла.
Когато любовта фалира,
заместник има - кризата.
А после двама щом си легнем
и целунеме за лека нощ,
заспи ли, тихо ще я дебна,
че скрил съм под чаршафа нож.
Една окървавена стая,
финални думи като стон,
дали ме изигра накрая,
или отпратих я от моя дом.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
, а не насилието.
