Депресия

Mar 11, 2009, 1:55 AM

Poetry

593 0 5

Опрях глава на морни длани,

замислен в хиляди неща,

а те по мен като колани

се стягат бавно с лекота.

Идилията бе до вчера,

наричах я с красиво име,

а днес изскача от килера

агония непоносима.

Приседнала на масата отсреща,

изпитва радост може би сега,

цигара пали, спомени отприщва

и пак е гвоздеят на вечерта.

Отпива от душата ми виното

и с поглед пита ме къде

я слагам някъде в живота

с пиедестал на двете си ръце.

Е да, сега ще триумфира,

нали е затова дошла.

Когато любовта фалира,

заместник има - кризата.

А после двама щом си легнем

и целунеме за лека нощ,

заспи ли, тихо ще я дебна,

че скрил съм под чаршафа нож.

Една окървавена стая,

финални думи като стон,

дали ме изигра накрая,

или отпратих я от моя дом.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

maistora (Красимир Тенев)

2009-03-11T13:37:02+02:00

Първата, втората,петата и седмата строфи са еднакви, трета и четвърта си приличат, но са еднакви една с друга, а шестата (заради втория стих в нея) е някаква смесица.
... след кризата идва нова любов!, а не насилието.
Идеята все пак е интересна. Поздрав!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-03-11T12:01:40+02:00

Ох, кризата... но е добре, щом си лягате с целувка за лека нощ!
Защото можеше тя вече и на това да е посегнала!
Хареса ми!
ARTY (Сашка Нешева)

2009-03-11T10:52:50+02:00

Залей я със стихове! Поздрав!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-03-11T08:09:01+02:00

Не си затваряй агонията - отвори широко двери и прозорци - замени я с Пролет!
inakrein (Илияна Каракочева)

2009-03-11T07:58:14+02:00

Когато любовта фалира, се появяват стихове... Поздрав! Интересна идея.