11 февр. 2025 г., 21:18

Десет изречения под водата

329 0 0

Бездна спотаена със свян в обикновена мерителна чаша. Топло течение, галещо ласкаво, озаптило хищните актинии..

 

Плува се спокойно, с отчасти наивно доверие във вълните. Дете с любимия си шнорхел коляно в корал може да одраска..

 

Тризъбецът на Посейдон в дълбоки пясъци патина прегръща. Няма власт тук, на соления мир владетел и морските създания..

 

Неспокойно бълбука, облизва бреговете пяна в тревожен поиск. Поема с глух гняв, но и тиха печал мръсотия от канала на людете..

 

Оглежда се в прозрачното спокойно огледало слънцето през деня. Отстъпва на луната силуета си да търси в кипящия прибой, в нощта..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ростислав Аврамов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....