Feb 11, 2025, 9:18 PM

Десет изречения под водата

333 0 0

Бездна спотаена със свян в обикновена мерителна чаша. Топло течение, галещо ласкаво, озаптило хищните актинии..

 

Плува се спокойно, с отчасти наивно доверие във вълните. Дете с любимия си шнорхел коляно в корал може да одраска..

 

Тризъбецът на Посейдон в дълбоки пясъци патина прегръща. Няма власт тук, на соления мир владетел и морските създания..

 

Неспокойно бълбука, облизва бреговете пяна в тревожен поиск. Поема с глух гняв, но и тиха печал мръсотия от канала на людете..

 

Оглежда се в прозрачното спокойно огледало слънцето през деня. Отстъпва на луната силуета си да търси в кипящия прибой, в нощта..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ростислав Аврамов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....