Дете на вятъра,
в снега стъпваш боса,
нима студа ти не чувстваш?
Дете на слънцето,
с голи ръце грабиш от огъня,
нима горещина ти не усещаш?
Дете на залеза,
раздялата гледаш без болка в очите,
нима ти никога не си обичала?
Дете на самотата,
в живота си крачиш сама,
нима някой теб е отхвърлил?
Ах, дете на любовта,
просто някой разбил е сърцето...
© Илияна Стефанова Все права защищены