Дете на вятъра,
в снега стъпваш боса,
нима студа ти не чувстваш?
Дете на слънцето,
с голи ръце грабиш от огъня,
нима горещина ти не усещаш?
Дете на залеза,
раздялата гледаш без болка в очите,
нима ти никога не си обичала?
Дете на самотата,
в живота си крачиш сама,
нима някой теб е отхвърлил?
Ах, дете на любовта,
просто някой разбил е сърцето...
© Илияна Стефанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
