8.12.2007 г., 0:13

Дете...

948 0 1

Дете на вятъра,

в снега стъпваш боса,

нима студа ти не чувстваш?

Дете на слънцето,

с голи ръце грабиш от огъня,

нима горещина ти не усещаш?

Дете на залеза,

раздялата гледаш без болка в очите,

нима ти никога не си обичала?
Дете на самотата,

в живота си крачиш сама,

нима някой теб е отхвърлил?
Ах, дете на любовта,

просто някой разбил е сърцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...