Дете
Сред бурените, растящи наоколо,
сред писъците на изплашени деца
и призраците, тичащи надолу,
отправени към главната улица...
Аз откривам късче, изгубено от самата мен
сред хаоса и мрака,
погълната от някакъв измислен ден,
аз чувствам как нещо там ме чака.
Изгубена в навалицата, съвсем сама,
съзирам в тълпата дете,
протегнало измръзналите си ръчички,
невидимо за тях.
Прегърнах го...
И нещо се случи -
заглъхнаха виковете, стопи се мракът,
неусетно се усмихнах.
Едно дете се върна в мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Костова Все права защищены
