2 янв. 2009 г., 00:20

Дете

1.4K 0 6

С усмивка те събуждам всеки ден!

И утрото дарява ни с любов,

с нежност, с топлина...

За мен си всичко ти,

живот, изпълнен с красота!

За мен си всичко ти,

моя радост,

даже мъничко тъга!

 

Прегръщам те горещо!

Усещам колко си ранимо,

усещам как желая да закрилям

твоята душа от болка и сълзи...

 

И зная, някой ден,

ще тръгнеш ти по твоя път определен!

Ще бъда тъжна, знам,

но няма да се дам!

 

Ще преоткриваш красиви други светове...

Ще падаш и ще ставаш в този труден път...

А аз?

Аз ще бъда тук!

И винаги ще знаеш ти,

че в майчина прегръдка можеш да се върнеш!

 

И в моето сърце ще си останеш

онова невинно мъничко дете...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Ъруин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...