С усмивка те събуждам всеки ден!
И утрото дарява ни с любов,
с нежност, с топлина...
За мен си всичко ти,
живот, изпълнен с красота!
За мен си всичко ти,
моя радост,
даже мъничко тъга!
Прегръщам те горещо!
Усещам колко си ранимо,
усещам как желая да закрилям
твоята душа от болка и сълзи...
И зная, някой ден,
ще тръгнеш ти по твоя път определен!
Ще бъда тъжна, знам,
но няма да се дам!
Ще преоткриваш красиви други светове...
Ще падаш и ще ставаш в този труден път...
А аз?
Аз ще бъда тук!
И винаги ще знаеш ти,
че в майчина прегръдка можеш да се върнеш!
И в моето сърце ще си останеш
онова невинно мъничко дете...
© Деси Ъруин Всички права запазени