25 мая 2010 г., 22:09

Дете

1.1K 0 12

Аз тръгвам. Сбогом!

Не тъгувай, роден кът!

Сълзи не ще ме върнат,

щом зове ме моят път!

 

В джобовете закърпени

събрах копнежи и мечти.

Аз тръгвам. Сбогом,

мои тленни детски дни!

 

А някога, когато сетя

мирис на разцъфнала липа,

ще зная, че отново

съм на прага на дома!

 

Поглъща ме животът.

Оставям тук едно сърце.

Благодаря ти, че в човек

превърна ти едно дете...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От теб един ден ще стане голям поет. Четейки този стих си представих как нашите деца ще го четат от учебниците си по литература и ще израстват. Велик си, велик бъди !
  • Желая ти попътен вятър в бурното море на Живота!Ти все още си дете в известен смисъл,а пишеш толкова силна поезия!Представям си след 10г.на какво ще си способен!Ти можеш-БЪДИ!!!
  • Мони,аз естествено не подлежа на сравнение с велик поет като Ботев, но такъв комплимент значи много за мен!
  • Браво, момче!
  • Боже все едно чета стихове на Ботев! Страхотно, невероятно!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...