2 июн. 2015 г., 07:50

Дете 

  Поэзия » Другая
503 0 15
Д Е Т Е
Две питащи зеници – цвят разтворен
към утрото, към бъдния ни ден.
Кокиче бяло в дъхава премяна.
Очакван сън – действителност пред мен.
Мелодия безгрижна – плод на радост,
внезапно натежал от тръпнещ сок,
безмълвен вик след тичащата младост,
бълбукане на пролетен поток.
И четири ръце, за да опазят
най-ценното съкровище в света.
И две сърца да любят и да мразят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Все права защищены

Предложения
: ??:??