16 июн. 2011 г., 20:24

Дете 

  Поэзия » Любовная
1113 1 34

Ти си лоно на нежна магия

и ме хвърляш на клада от зов -

тази мъжка душа - изгори я

и покръсти я с дива любов...

 

И наливаш омайното биле,

а по устните сладко горчи

и  тръпчивото  обезсилие

ме изпива с красиви очи...

 

Няма как да си тръгна от тебе,

а от себе си – няма къде...

Без любов е човек непотребен,

а със нея  - остава  дете...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??