24 апр. 2019 г., 09:38

Дете, пчеличка и книжка

2.7K 5 14

- Здравей, пчеличке! 
Как се ти наричаш? 
Защо си клюмнала крилца? 
Тъжна ли си, та приличаш 
на капчица, на жълтичка сълза?

 

- Аз Ная съм. 
Така ми казват всички. 
Щастлива съм, че питаш ме сега, 
но мама болна е, самичка, 
и сили няма. Как да продължа?

 

- Ей, миличка, 
недей така унива. 
От книжката си тук ще прочета 
рецепта най-вълшебна, що лекува. 
Тя ще я избави от беда.

 

Виж пише тука - 
прахче от цветята, 
заискрило в лъч от светлина, 
забърква се със капки от росата 
и тази сладост прави чудеса.

 

-Това медец е! 
Как не се досетих! 
Детенце, от сърце благодаря! 
Та с този еликсир божествен 
аз майчицата своя ще спася.

 

Поука: В книжките 
положен е света.
Четем ли, можем да открием
във думите омайни, доброта, 
що всички прави ни щастливи.

 

24.04.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...