24.04.2019 г., 9:38

Дете, пчеличка и книжка

2.7K 5 14

- Здравей, пчеличке! 
Как се ти наричаш? 
Защо си клюмнала крилца? 
Тъжна ли си, та приличаш 
на капчица, на жълтичка сълза?

 

- Аз Ная съм. 
Така ми казват всички. 
Щастлива съм, че питаш ме сега, 
но мама болна е, самичка, 
и сили няма. Как да продължа?

 

- Ей, миличка, 
недей така унива. 
От книжката си тук ще прочета 
рецепта най-вълшебна, що лекува. 
Тя ще я избави от беда.

 

Виж пише тука - 
прахче от цветята, 
заискрило в лъч от светлина, 
забърква се със капки от росата 
и тази сладост прави чудеса.

 

-Това медец е! 
Как не се досетих! 
Детенце, от сърце благодаря! 
Та с този еликсир божествен 
аз майчицата своя ще спася.

 

Поука: В книжките 
положен е света.
Четем ли, можем да открием
във думите омайни, доброта, 
що всички прави ни щастливи.

 

24.04.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...