24.04.2019 г., 9:38

Дете, пчеличка и книжка

2.7K 5 14

- Здравей, пчеличке! 
Как се ти наричаш? 
Защо си клюмнала крилца? 
Тъжна ли си, та приличаш 
на капчица, на жълтичка сълза?

 

- Аз Ная съм. 
Така ми казват всички. 
Щастлива съм, че питаш ме сега, 
но мама болна е, самичка, 
и сили няма. Как да продължа?

 

- Ей, миличка, 
недей така унива. 
От книжката си тук ще прочета 
рецепта най-вълшебна, що лекува. 
Тя ще я избави от беда.

 

Виж пише тука - 
прахче от цветята, 
заискрило в лъч от светлина, 
забърква се със капки от росата 
и тази сладост прави чудеса.

 

-Това медец е! 
Как не се досетих! 
Детенце, от сърце благодаря! 
Та с този еликсир божествен 
аз майчицата своя ще спася.

 

Поука: В книжките 
положен е света.
Четем ли, можем да открием
във думите омайни, доброта, 
що всички прави ни щастливи.

 

24.04.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...