Apr 24, 2019, 9:38 AM

Дете, пчеличка и книжка

2.7K 5 14

- Здравей, пчеличке! 
Как се ти наричаш? 
Защо си клюмнала крилца? 
Тъжна ли си, та приличаш 
на капчица, на жълтичка сълза?

 

- Аз Ная съм. 
Така ми казват всички. 
Щастлива съм, че питаш ме сега, 
но мама болна е, самичка, 
и сили няма. Как да продължа?

 

- Ей, миличка, 
недей така унива. 
От книжката си тук ще прочета 
рецепта най-вълшебна, що лекува. 
Тя ще я избави от беда.

 

Виж пише тука - 
прахче от цветята, 
заискрило в лъч от светлина, 
забърква се със капки от росата 
и тази сладост прави чудеса.

 

-Това медец е! 
Как не се досетих! 
Детенце, от сърце благодаря! 
Та с този еликсир божествен 
аз майчицата своя ще спася.

 

Поука: В книжките 
положен е света.
Четем ли, можем да открием
във думите омайни, доброта, 
що всички прави ни щастливи.

 

24.04.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

The work is a contestant:

9 place

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...