Когато те открих, в теб видях детелина

и то не каква да е, а с четири малки листа.

Благодаря ти, че те срещнах, а на Бог, че те има,

че ми отвори очите, за да видя любовта.

И вечер, когато тихо се гушнеш в мен,

а през деня в мислите ми се разхождаш.

Не съм птица, а човек, но съм окрилен,

роза си ми в сърцето, но не ме убождаш.

И сега ще ти кажа, ''Обичам те много''

и няма да пусна от ръка твоята душа.

Искам да сме весели и без тревога

прегърнати, в един път, да вървим с любовта.