25 сент. 2008 г., 11:32

Детелините във парка се усмихват 

  Поэзия
599 0 4
Детелините във парка се усмихват.
Зелените им, мънички листа,
заслушани във вятъра, притихват.
И всичко е готово за тъга.
Химикалката ми трепва като струна
и пръска в синьо бялото пано.
Но в душата ми не идва нито дума
и от гърдите ми отеква тежък стон.
Не, не мога да съм тук сега насила.
Желае отдих моето сърце.
И съдбата ми със туй ме е дарила,
когато музата от мене се е скрила - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Все права защищены

Предложения
: ??:??