Sep 25, 2008, 11:32 AM
Детелините във парка се усмихват
Детелините във парка се усмихват.
Зелените им, мънички листа,
заслушани във вятъра, притихват.
И всичко е готово за тъга.
Химикалката ми трепва като струна
и пръска в синьо бялото пано.
Но в душата ми не идва нито дума
и от гърдите ми отеква тежък стон.
Не, не мога да съм тук сега насила.
Желае отдих моето сърце.
И съдбата ми със туй ме е дарила,
когато музата от мене се е скрила - ...
Зелените им, мънички листа,
заслушани във вятъра, притихват.
И всичко е готово за тъга.
Химикалката ми трепва като струна
и пръска в синьо бялото пано.
Но в душата ми не идва нито дума
и от гърдите ми отеква тежък стон.
Не, не мога да съм тук сега насила.
Желае отдих моето сърце.
И съдбата ми със туй ме е дарила,
когато музата от мене се е скрила - ...
© Валери Шуманов All rights reserved.
Random works
-
-
A lifeless creature, once human born – the eons shaped me with no regret. My human heart they turn t...
-
Let us ask you, Mother, these chosen questions, Most thought over, most mulled, most complex. For we...
-
Split in two, right through the middle, A smiling reflection - a widow’s riddle. Her king, her chain...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
