4 сент. 2014 г., 08:44

Детенцето с панделки в косите

613 0 5

Детенцето с панделки в косите

към църквата с дядко върви

и цъфнало кловче, ей там, от върбите

за здраве, в ръчичка, държи.

 

От стените гледат икони.

В дим тамянен свещи горят.

От дядко всички болести да прогонят

детските устни мълвят...

 

Ароматна лулица в побеляла брада

и чашчица чай до камината.

Една приказка вечер. Една нежна ръка

и много обич да има...

 

Хор църковен в храма запя.

Тихи думи срещат лъчите.

Вечно жив дядко видя

детенцето с панделки във косите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...