ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Sep 4, 2014, 8:44 AM

Детенцето с панделки в косите

614 0 5

Детенцето с панделки в косите

към църквата с дядко върви

и цъфнало кловче, ей там, от върбите

за здраве, в ръчичка, държи.

 

От стените гледат икони.

В дим тамянен свещи горят.

От дядко всички болести да прогонят

детските устни мълвят...

 

Ароматна лулица в побеляла брада

и чашчица чай до камината.

Една приказка вечер. Една нежна ръка

и много обич да има...

 

Хор църковен в храма запя.

Тихи думи срещат лъчите.

Вечно жив дядко видя

детенцето с панделки във косите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0