4 июн. 2010 г., 20:35

Детето е подарък от Ръката Божия!

942 0 10

На красивата ми сестра Йоана, родена на 28.05.2010г. :

 


Детето е подарък от Ръката Божия,

частица радост в дневния ни мрак,

магическият бяг от земните несгодия,

росата драгоценна на душевния ни злак!


Детето е спасение от грехотата!

Невинен воин, спасяващ обичта,

лечител на омразата и слепотата

и пръв будител на Всемирната душа!


Детето е прозорецът към Рая,

небесен ангел със очи-звезди!

На нашите безмълвни суетни е края,

защото осветява дирите на нашите мечти!


Детето буди нашата усмивка,

без даже да пророни нито звук,

за Господ то е мъничка отливка -

най-светъл символ, че и Той е тук!




 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви на всички! Толкова сте мили!
  • Чудесно!
    Много здраве и усмивки и на двете!
  • Господи,колко е хубаво!
    Поздравления!
  • "Детето буди нашата усмивка,

    без даже да пророни нито звук,

    за Господ то е мъничка отливка -

    най-светъл символ, че и Той е тук!"
    Strahotno e, cialoto stihotvorenie e mn hubavo, nejno i milo...Napisano s goliama lubov...Zdrave i shtastie jelaia na vsichki vi, a malkoto syzdanie da raste zdravo i usmihnato detence!

  • Честита сестричка, Мони!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...