Детето на небето
Обуло чужди облачета чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен.
Небесният баща се бе разсърдил
на своето щуреещо отроче.
И страшен във яда си, и разгърден
възмездие реши да му посочи.
Но после пак по бащински го гушна
сълзите му да пресуши накрая.
Припомни си с тъга – да си послушен
е трудно. Всеки в детството го знае.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
