4.10.2017 г., 16:19  

Детето на небето

1.5K 4 21

Обуло чужди облачета чехли,

детето на небето днес се спъна.

Започна да вали. Дъждецът рехав

премина във порой от облак тъмен.

 

Небесният баща се бе разсърдил

на своето щуреещо отроче.

И страшен във яда си, и разгърден

възмездие реши да му посочи.

 

Но после пак по бащински го гушна

сълзите му да пресуши накрая.

Припомни си с тъга – да си послушен

е трудно. Всеки в детството го знае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...