4.10.2017 г., 16:19 ч.
Детето на небето
Обуло чужди облачета чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен.
Небесният баща се бе разсърдил
на своето щуреещо отроче.
И страшен във яда си, и разгърден
възмездие реши да му посочи.
Но после пак по бащински го гушна
сълзите му да пресуши накрая.
Припомни си с тъга – да си послушен
е трудно. Всеки в детството го знае.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"обуват"....ех, тези телефони, все пишат и нещо друго
-
Така е, като се избиват чужди чехли
Много симпатично! -
Здравей, усмихнато човече! Желая ти безоблачен за душата ден!
-
-
Та нали всички ние сме деца на небето! Здравей, Пепи!
-
Усмихващо, напомнящо за детството! Поздрави!
-
Изпращам и на двете ви усмивка!
Голям да си - с това до днес не свикнах. -
На някои не им стига веднъж, ами се нареждат и по два пъти. Виж ме мен колко съм напориста. Дерзай, Мария. Понякога не е нужно да сваляш скъсания чул, ама пусто котешко любопитство.
-
-
Колко много приятели са се наредили под това различно стихотворение! Това ме учудва и радва едновременно. Останете си с детски сърца, приятели! Много ви благодаря! Безоблачен да е денят ви!
-
Умилява
-
Звучиш като красива приказка, Мария! При това поучителна!... Поздравления за изящния стих!
-
Всички грешим и все деца си оставаме, но... явно ни прощават. Хареса ми!
-
Подейства ми освежаващо. Поздрави!
-
Обичам стихове, които ма карат да се усмихвам. Поздравления, мила Мария!!
-
-
Дечицата не слушат. Факт доказан.
И все едно е кой им е родител.
А ти приятелко ме изненадваш
със тези мъдри бисери разсипани...
И тук си великолепна! -
Небесен урок...
И аз се върнах в детството!
Специални поздрави, Мария! -
Чудесно е.
-
Красиво!
... и слънчице грейна отново! -
Поезия за учебник. Хубаво е при теб!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
