"И не виждам как близо е краят.

                                                                              И не вярвам,че скоро ще съмне."

Грях след грях, след грях...

и ето поредната грешка.

Смущение, сълзи и страх,

а някой ми шепне: "Човешко е!"

С юмрук от обиди тежки

моето детство ти взимаш.

С твоя грях, с твоите грешки

детето у мене убиваш.

Викам... раздирам от болка гласа си.

Крещя, а звук не излиза.

Трябва отново да крия страха си,

когато в моята стая ще влиза.

Хладна тръпка, жестока нежност.

Ръцете на чудовище в мрака.

Хищникът дебне своята жертва,

безмилостно иска и чака.

Моят вопъл от ридание

и отново сълзи няма да има,

той ще изчезне в мрака,

тях - страхът ми ги взима.