"И не виждам как близо е краят.
И не вярвам,че скоро ще съмне."
Грях след грях, след грях...
и ето поредната грешка.
Смущение, сълзи и страх,
а някой ми шепне: "Човешко е!"
С юмрук от обиди тежки
моето детство ти взимаш.
С твоя грях, с твоите грешки
детето у мене убиваш.
Викам... раздирам от болка гласа си.
Крещя, а звук не излиза.
Трябва отново да крия страха си,
когато в моята стая ще влиза.
Хладна тръпка, жестока нежност.
Ръцете на чудовище в мрака.
Хищникът дебне своята жертва,
безмилостно иска и чака.
Моят вопъл от ридание
и отново сълзи няма да има,
той ще изчезне в мрака,
тях - страхът ми ги взима.
© Стефани Всички права запазени