Не погубих в себе си детето,

 не прогоних веселия смях,

 не посегнах на мечтите свои,

 не приех да нося чужди грях!

 Не приемах да не ме обичат,

 не посягах към фалшив финал,                

 гледах истината смело във очите

 без да се страхувам от провал!

 Много често хич не беше лесно,

 доста пъти от инат мълчах,

 получавах грубост вместо ресто,

 но не се уплаших и не спрях!

 Продължих да тичам устремено,

 гледах през усмихнати очи,

 знаех – слънцето за мен е отредено,

 вятърът с любов за мен шепти!

Не убих  във себе си детето,

още пазя звънкия му смях,

няма да порасне то - проклето,

няма да допусна този грях!