7.11.2012 г., 21:53

Детето в мен

548 0 0

 Не погубих в себе си детето,

 не прогоних веселия смях,

 не посегнах на мечтите свои,

 не приех да нося чужди грях!

 

 Не приемах да не ме обичат,

 не посягах към фалшив финал,                

 гледах истината смело във очите

 без да се страхувам от провал!

                                 

 Много често хич не беше лесно,

 доста пъти от инат мълчах,

 получавах грубост вместо ресто,

 но не се уплаших и не спрях!

                                                                                  

 Продължих да тичам устремено,

 гледах през усмихнати очи,

 знаех – слънцето за мен е отредено,

 вятърът с любов за мен шепти!

                                                                                   

Не убих  във себе си детето,

още пазя звънкия му смях,

няма да порасне то - проклето,

няма да допусна този грях!

                                                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...