Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
16 февр. 2024 г., 12:16

Дето кръстове тихо горят 

  Поэзия » Другая
499 4 7

Уморих се – два кръста помъкнала,
мой и твой. Сто пирона простих
и се питам: Кога ли, по мръкнало,
ще съм точка в последния стих?

И ще стегна бохчичката бялата,
две-три дрипи, коматче и звук.
Светофарът в зелено раздялата
ще разделя – от тук и дотук.

Ще си взема табелката с името
(то е име за моя си свят).
Ще прогоня в душата си зимата...
А посоките, знам – ще болят,

ще погаля болезнени лезии,
да лекувам научих. За век
безнадежност, която се плези и
бяла смърт. И по пътя нелек,

изкривен – козя диря сред нищото,
ще поема. С луд вятър за брат,
да намеря (едва ли) огнището,
дето кръстове тихо горят...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??