29 нояб. 2008 г., 11:07

Детонатор (една несполучлива приказка...) 

  Поэзия
718 0 6
Бетонени квадрати тишина.
Сякаш от света си сам се криех.
Как попаднах там, кога - не знам -
но до мене се строшиха сто чинии
и станаха на прах. Но огнедишащ.
И превърнаха се в пепел. Но пък жива!
А ръцете ми, завързани със жици,
не можаха да пропишат пак красиво.
Какво бе ти? Пълзяща по стената,
към мене като паяк ти се спусна.
И задейства във очите детонатор,
забравила отминалите чувства. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Все права защищены

Предложения
: ??:??