Детонатор (една несполучлива приказка...)
Бетонени квадрати тишина.
Сякаш от света си сам се криех.
Как попаднах там, кога - не знам -
но до мене се строшиха сто чинии
и станаха на прах. Но огнедишащ.
И превърнаха се в пепел. Но пък жива!
А ръцете ми, завързани със жици,
не можаха да пропишат пак красиво.
Какво бе ти? Пълзяща по стената,
към мене като паяк ти се спусна.
И задейства във очите детонатор,
забравила отминалите чувства.
И изсмука от земята жива пепел -
от мойта ярост - счупени чинии -
постла го върху старата пътека,
затрупана от хиляди години.
Отведе ме при старите любови,
за да видя, че и те си спомнят мене.
Ала, че и всяка като паяк, но отровен -
ме е хапала със злоба дълго време.
Но какво бе ти? Пълзяща по душата,
към мене като обич ти се спусна.
И задейства във сърцето детонатор,
забравила, че вече нямам устни...
Сякаш от света си сам се криех.
Как попаднах там, кога - не знам -
но до мене се строшиха сто чинии
и станаха на прах. Но огнедишащ.
И превърнаха се в пепел. Но пък жива!
А ръцете ми, завързани със жици,
не можаха да пропишат пак красиво.
Какво бе ти? Пълзяща по стената,
към мене като паяк ти се спусна.
И задейства във очите детонатор,
забравила отминалите чувства.
И изсмука от земята жива пепел -
от мойта ярост - счупени чинии -
постла го върху старата пътека,
затрупана от хиляди години.
Отведе ме при старите любови,
за да видя, че и те си спомнят мене.
Ала, че и всяка като паяк, но отровен -
ме е хапала със злоба дълго време.
Но какво бе ти? Пълзяща по душата,
към мене като обич ти се спусна.
И задейства във сърцето детонатор,
забравила, че вече нямам устни...
© Валери Шуманов All rights reserved.
