ДЕТСКИ СПОМЕН
ДЕТСКИ СПОМЕН
На Стефан Димитров
... Каква прекрасна лятна нощ!... Щурците
надпяват с ревност жабешкия хор...
Река, гора и детство се преплитат
с трендафила във дядовия двор...
Ожулени и прашни са нозете -
от тичане светът е премалял!...
Да хапнеш сили нямаш... - Като цвете,
което в силна жега си засял...
В съня ти по завоите реката
гъмжи от риба... Дъх на джоджен див...
Зелени джанки, прашката в торбата
и къшей хляб... Какъв живот щастлив!...
... Да, детски спомен... Жабите измряха,
реката е канал преобразен...
Живея вече под панелна стряха,
детето бавно си отива в мен...
Но то живее някъде наблизо -
откривам го в гора, край розов храст,
където още скъсаната риза
над спомените има детска власт...
То спи в гнезда на сойки и на свраки,
строи колиби в таен гъсталак...
Заглежда скрито хубавите каки
и трупа още тайничко мерак...
Ванилин Гавраилов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
Еее, чак толкова!
