16.07.2007 г., 14:22

ДЕТСКИ СПОМЕН

2.7K 0 27
 

ДЕТСКИ СПОМЕН


            На Стефан Димитров


... Каква прекрасна лятна нощ!... Щурците

надпяват с ревност жабешкия хор...

Река, гора и детство се преплитат

с трендафила във дядовия двор...


Ожулени и прашни са нозете -

от тичане светът е премалял!...

Да хапнеш сили нямаш... - Като цвете,

което в силна жега си засял...


В съня ти по завоите реката

гъмжи от риба... Дъх на джоджен див...

Зелени джанки, прашката в торбата

и къшей хляб... Какъв живот щастлив!...


... Да, детски спомен... Жабите измряха,

реката е канал преобразен...

Живея вече под панелна стряха,

детето бавно си отива в мен...


Но то живее някъде наблизо -

откривам го в гора, край розов храст,

където още скъсаната риза

над спомените има детска власт...


То спи в гнезда на сойки и на свраки,

строи колиби в таен гъсталак...

Заглежда скрито хубавите каки

и трупа още тайничко мерак...



Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...