Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
Jul 16, 2007, 2:22 PM

ДЕТСКИ СПОМЕН

  Poetry
2.7K 0 27
 

ДЕТСКИ СПОМЕН


            На Стефан Димитров


... Каква прекрасна лятна нощ!... Щурците

надпяват с ревност жабешкия хор...

Река, гора и детство се преплитат

с трендафила във дядовия двор...


Ожулени и прашни са нозете -

от тичане светът е премалял!...

Да хапнеш сили нямаш... - Като цвете,

което в силна жега си засял...


В съня ти по завоите реката

гъмжи от риба... Дъх на джоджен див...

Зелени джанки, прашката в торбата

и къшей хляб... Какъв живот щастлив!...


... Да, детски спомен... Жабите измряха,

реката е канал преобразен...

Живея вече под панелна стряха,

детето бавно си отива в мен...


Но то живее някъде наблизо -

откривам го в гора, край розов храст,

където още скъсаната риза

над спомените има детска власт...


То спи в гнезда на сойки и на свраки,

строи колиби в таен гъсталак...

Заглежда скрито хубавите каки

и трупа още тайничко мерак...



Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0