Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
16 jul 2007, 14:22

ДЕТСКИ СПОМЕН

  Poesía
2.7K 0 27
 

ДЕТСКИ СПОМЕН


            На Стефан Димитров


... Каква прекрасна лятна нощ!... Щурците

надпяват с ревност жабешкия хор...

Река, гора и детство се преплитат

с трендафила във дядовия двор...


Ожулени и прашни са нозете -

от тичане светът е премалял!...

Да хапнеш сили нямаш... - Като цвете,

което в силна жега си засял...


В съня ти по завоите реката

гъмжи от риба... Дъх на джоджен див...

Зелени джанки, прашката в торбата

и къшей хляб... Какъв живот щастлив!...


... Да, детски спомен... Жабите измряха,

реката е канал преобразен...

Живея вече под панелна стряха,

детето бавно си отива в мен...


Но то живее някъде наблизо -

откривам го в гора, край розов храст,

където още скъсаната риза

над спомените има детска власт...


То спи в гнезда на сойки и на свраки,

строи колиби в таен гъсталак...

Заглежда скрито хубавите каки

и трупа още тайничко мерак...



Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0