15 мая 2015 г., 21:35  

Детските неща 

  Поэзия » Другая
706 0 1

ДЕТСКИТЕ НЕЩА

 

Тихо е. Не шепнат листи.
Заспали са дори и те...
Вятър няма, а прелиства
душата спомен от дете.


С радост бягат пак познати
квартални улички. С нозе
вечно изранени: - Нà ти! -
подхвърлям топката с ръце.

 

Бързат кънки. Вятър роши
косите ми от буен плам.
Ала щом се върна вкъщи
привèчер - ставам друга, знам.

 

Слагам масата, а мама
усмихва ми се тъжно пак.
Аз съм горда, че отмяна
голяма съм и още как!

 

Батко хапва и излиза,
че той е по-голям от мен.
Гладя бялата му риза -
нали е още той ерген.

 

Тихо е. Навън заспива
последен спомен от нощта...
И детето си отива,
порасло с детските неща.
ДТ©

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??