Когато нещо много ми тежи
и иде ми да се разплача,
надничам скришом в детските очи,
и пламва светлина във мрака.
Във тез очи е сбрана любовта
и смисъла на цялата Вселена.
На тез очи аз мога да простя
и болката, макар и огорчена.
Очите детски, бистри езера,
приели слънцето във своите
зеници,
на никого не ще да разрешат,
да грабнат светлината, със
мечтите.
© Таня Мезева Все права защищены